ПАНТОМИМА

Речник на българския език

пантомѝма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пантомѝми, ж. Театрално представление, в което образите се изграждат без думи, а само с жестове и мимика.

Грешни изписвания (7)

  • пантомимъ
  • пантумима
  • пантумимъ
  • пънтомима
  • пънтомимъ
  • пънтумима
  • пънтумимъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-то-ми-ма
членувано пан-то-ми-ма-та
мн.ч. пан-то-ми-ми
членувано пан-то-ми-ми-те
звателна форма