ПАНКРЕАТИТ

Речник на българския език

панкреатѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Възпаление на панкреаса.

Грешни изписвания (7)

  • панкреътит
  • панкриатит
  • панкриътит
  • пънкреатит
  • пънкреътит
  • пънкриатит
  • пънкриътит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-к-ре-а-тит
непълен член пан-к-ре-а-ти-та
пълен член пан-к-ре-а-ти-тът
мн.ч. пан-к-ре-а-ти-ти
членувано пан-к-ре-а-ти-ти-те
бройна форма пан-к-ре-а-ти-та
звателна форма