ПАНИКЬОСВАНЕ

Речник на българския език

паникьосване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ни-кьос-ва-не
членувано па-ни-кьос-ва-не-то
мн.ч. па-ни-кьос-ва-ния
членувано па-ни-кьос-ва-ни-я-та