ПАНДА

Речник на българския език

па̀нда — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. па̀нди, ж. Подобен на мечка бозайник, с черно-бяла окраска, който живее в Китай и се храни с филизи от бамбук.

Грешни изписвания (1)

  • пандъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-да
членувано пан-да-та
мн.ч. пан-ди
членувано пан-ди-те
звателна форма —

Връзки