ПАЛУБА

Речник на българския език

па̀луба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. па̀луби, ж. Открит под на кораб. Моряците се събраха на палубата.

Грешни изписвания (3)

  • палоба
  • палобъ
  • палубъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-лу-ба
членувано па-лу-ба-та
мн.ч. па-лу-би
членувано па-лу-би-те
звателна форма