ПАЛКА

Речник на българския език

па̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. па̀лки, ж.
1. Къса пръчка, която се използва от полицията при побой.
2. Къса пръчка. Диригентска палка. Палки на барабан.
Държа диригентската палка. — Ръководя, командвам.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • палкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пал-ка
членувано пал-ка-та
мн.ч. пал-ки
членувано пал-ки-те
звателна форма