ПАЛАЧИНКА

Речник на българския език

палачѝнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. палачѝнки, ж. Изделие от пържено тесто с пълнеж.

Грешни изписвания (7)

  • палачинкъ
  • палъчинка
  • палъчинкъ
  • пълачинка
  • пълачинкъ
  • пълъчинка
  • пълъчинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ла-чин-ка
членувано па-ла-чин-ка-та
мн.ч. па-ла-чин-ки
членувано па-ла-чин-ки-те
звателна форма