ОЧИЛАРКА

Речник на българския език

очила̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. очила̀рки, ж. Вид отровна змия, която живее в Азия.

Грешни изписвания (7)

  • очеларка
  • очеларкъ
  • очиларкъ
  • учеларка
  • учеларкъ
  • училарка
  • училаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. очи-лар-ка
членувано очи-лар-ка-та
мн.ч. очи-лар-ки
членувано очи-лар-ки-те
звателна форма