ОЧЕН

Речник на българския език

о̀чен — прилагателно име (тип 79)

Значение

о̀чна, о̀чно, мн. о̀чни, прил. Който се отнася до очите. Очна яма. Очни болести.

Грешни изписвания (1)

очин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч.	м. р.		очен
		непълен член	оч-ния
		пълен член	оч-ни-ят
	ж. р.		оч-на
	ж. р.	членувано	оч-на-та
	ср. р.		оч-но
	ср. р.	членувано	оч-но-то
мн. ч.			оч-ни
мн. ч.		членувано	оч-ни-те

Връзки

Вход