ОЧЕВИДКА

Речник на българския език

очевѝдка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. очевѝдки, ж. Жена очевидец.

Грешни изписвания (15)

  • очевидкъ
  • очевитка
  • очевиткъ
  • очивидка
  • очивидкъ
  • очивитка
  • очивиткъ
  • учевидка
  • учевидкъ
  • учевитка
  • учевиткъ
  • учивидка
  • учивидкъ
  • учивитка
  • учивиткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оче-вид-ка
членувано оче-вид-ка-та
мн.ч. оче-вид-ки
членувано оче-вид-ки-те
звателна форма