ОЦЕТЕН

Речник на българския език

оцѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

оцѐтна и оцѐтена, оцѐтно и оцѐтено, мн. оцѐтни и оцѐтени, прил.
1. Който се отнася до оцет.
2. Който е предназначен за оцет. Оцетна фабрика.
Оцетна киселина.Спец. Органична киселина, която се съдържа в оцета.

Грешни изписвания (3)

  • оцетин
  • уцетен
  • уцетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оце-тен
непълен член оцет-ния
пълен член оцет-ни-ят
ж. р. оцет-на
членувано оцет-на-та
ср. р. оцет-но
членувано оцет-но-то
мн. ч. оцет-ни
членувано оцет-ни-те