ОЦЕНИТЕЛКА

Речник на българския език

оценѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. оценѝтелки,ж. Жена оценител.

Грешни изписвания (15)

  • оценителкъ
  • оценитилка
  • оценитилкъ
  • оцинителка
  • оцинителкъ
  • оцинитилка
  • оцинитилкъ
  • уценителка
  • уценителкъ
  • уценитилка
  • уценитилкъ
  • уцинителка
  • уцинителкъ
  • уцинитилка
  • уцинитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оце-ни-тел-ка
членувано оце-ни-тел-ка-та
мн.ч. оце-ни-тел-ки
членувано оце-ни-тел-ки-те
звателна форма