ОХТИКА

Речник на българския език

о̀хтика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг. Белодробна туберколоза.

Грешни изписвания (3)

  • охтека
  • охтекъ
  • охтикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ох-ти-ка
членувано ох-ти-ка-та
мн.ч. ох-ти-ки
членувано ох-ти-ки-те
звателна форма