ОТЧУПВАНЕ

Речник на българския език

отчу̀пване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отчупвани
  • отчупвъне
  • отчупвъни
  • утчупване
  • утчупвани
  • утчупвъне
  • утчупвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-чуп-ва-не
членувано от-чуп-ва-не-то
мн.ч. от-чуп-ва-ния
членувано от-чуп-ва-ни-я-та