ОТХВРЪКВАНЕ

Речник на българския език

отхвръкване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отфръкване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-х-врък-ва-не
членувано от-х-врък-ва-не-то
мн.ч. от-х-врък-ва-ния
членувано от-х-врък-ва-ни-я-та