ОТТУХА

Речник на българския език

оттуха съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отуха

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ту-ха
членувано от-ту-ха-та
мн.ч. от-ту-хи
членувано от-ту-хи-те
звателна форма