ОТТАТЪШЕН

Речник на българския език

отта̀тъшен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

отта̀тъшна, отта̀тъшно, мн. отта̀тъшни, прил. Който се намира оттатък. На оттатъшния връх.

Грешни изписвания (15)

  • отаташен
  • отаташин
  • отатъшен
  • отатъшин
  • оттаташен
  • оттаташин
  • оттатъшин
  • утаташен
  • утаташин
  • утатъшен
  • утатъшин
  • уттаташен
  • уттаташин
  • уттатъшен
  • уттатъшин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-та-тъ-шен
непълен член от-та-тъш-ния
пълен член от-та-тъш-ни-ят
ж. р. от-та-тъш-на
членувано от-та-тъш-на-та
ср. р. от-та-тъш-но
членувано от-та-тъш-но-то
мн. ч. от-та-тъш-ни
членувано от-та-тъш-ни-те