ОТСТЪПНИЦА

Речник на българския език

отстъ̀пница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. отстъ̀пници, ж. Жена отстъпник.

Грешни изписвания (7)

  • отстъпнеца
  • отстъпнецъ
  • отстъпницъ
  • утстъпнеца
  • утстъпнецъ
  • утстъпница
  • утстъпницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-с-тъп-ни-ца
членувано от-с-тъп-ни-ца-та
мн.ч. от-с-тъп-ни-ци
членувано от-с-тъп-ни-ци-те
звателна форма