ОТСТЪПАТЕЛЕН

Речник на българския език

отстъпа̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

отстъпа̀телна, отстъпа̀телно, мн. отстъпа̀телни, прил. Който е свързан с отстъпване.

Грешни изписвания (15)

  • отстапателен
  • отстапателин
  • отстапатилен
  • отстапатилин
  • отстъпателин
  • отстъпатилен
  • отстъпатилин
  • утстапателен
  • утстапателин
  • утстапатилен
  • утстапатилин
  • утстъпателен
  • утстъпателин
  • утстъпатилен
  • утстъпатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-с-тъ-па-те-лен
непълен член от-с-тъ-па-тел-ния
пълен член от-с-тъ-па-тел-ни-ят
ж. р. от-с-тъ-па-тел-на
членувано от-с-тъ-па-тел-на-та
ср. р. от-с-тъ-па-тел-но
членувано от-с-тъ-па-тел-но-то
мн. ч. от-с-тъ-па-тел-ни
членувано от-с-тъ-па-тел-ни-те