ОТРЯДЕН

Речник на българския език

отря̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • отрядин
  • утряден
  • утрядин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-ря-ден
непълен член от-ряд-ния
пълен член от-ряд-ни-ят
ж. р. от-ряд-на
членувано от-ряд-на-та
ср. р. от-ряд-но
членувано от-ряд-но-то
мн. ч. от-ряд-ни
членувано от-ряд-ни-те