ОТРЕЗВИТЕЛНО

Речник на българския език

1. отрезвѝтелно наречие (тип 188) редактиране

Значение

ср., само ед. Разг. Отделение в полицейска сграда, в която се задържат пияни хора.

Грешни изписвания (15)

  • отрезвителну
  • отрезвитилно
  • отрезвитилну
  • отризвително
  • отризвителну
  • отризвитилно
  • отризвитилну
  • утрезвително
  • утрезвителну
  • утрезвитилно
  • утрезвитилну
  • утризвително
  • утризвителну
  • утризвитилно
  • утризвитилну

2. отрезвително — ср. р.

отрезвително е производна форма на отрезвителен (ср. р.).