ОТПАРЯНЕ

Речник на българския език

отпаряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отпаръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-па-ря-не
членувано от-па-ря-не-то
мн.ч. от-па-ря-ния
членувано от-па-ря-ни-я-та