ОТЛИЧНИЧКА

Речник на българския език

отлѝчничка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. отлѝчнички, ж. Жена отличник.

Грешни изписвания (7)

  • отличнечка
  • отличнечкъ
  • отличничкъ
  • утличнечка
  • утличнечкъ
  • утличничка
  • утличничкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-лич-нич-ка
членувано от-лич-нич-ка-та
мн.ч. от-лич-нич-ки
членувано от-лич-нич-ки-те
звателна форма