ОТКЪРМЯНЕ

Речник на българския език

откърмяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • откърмъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-кър-мя-не
членувано от-кър-мя-не-то
мн.ч. от-кър-мя-ния
членувано от-кър-мя-ни-я-та