ОТКРИВАТЕЛКА

Речник на българския език

открива̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. открива̀телки, ж. Жена откривател.

Грешни изписвания (15)

  • откревателка
  • откревателкъ
  • откреватилка
  • откреватилкъ
  • откривателкъ
  • откриватилка
  • откриватилкъ
  • уткревателка
  • уткревателкъ
  • уткреватилка
  • уткреватилкъ
  • уткривателка
  • уткривателкъ
  • уткриватилка
  • уткриватилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-к-ри-ва-тел-ка
членувано от-к-ри-ва-тел-ка-та
мн.ч. от-к-ри-ва-тел-ки
членувано от-к-ри-ва-тел-ки-те
звателна форма