ОТКЛИКВАНЕ

Речник на българския език

отклѝкване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • откликвани
  • откликвъне
  • откликвъни
  • уткликване
  • уткликвани
  • уткликвъне
  • уткликвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-к-лик-ва-не
членувано от-к-лик-ва-не-то
мн.ч. от-к-лик-ва-ния
членувано от-к-лик-ва-ни-я-та