ОТИГРАВАНЕ

Речник на българския език

отиграване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. отиг-ра-ва-не
членувано отиг-ра-ва-не-то
мн.ч. отиг-ра-ва-ния
членувано отиг-ра-ва-ни-я-та