ОТЗОВАВАНЕ

Речник на българския език

отзова̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • отзовавани
  • отзовавъне
  • отзовавъни
  • отзуваване
  • отзувавани
  • отзувавъне
  • отзувавъни
  • утзоваване
  • утзовавани
  • утзовавъне
  • утзовавъни
  • утзуваване
  • утзувавани
  • утзувавъне
  • утзувавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-зо-ва-ва-не
членувано от-зо-ва-ва-не-то
мн.ч. от-зо-ва-ва-ния
членувано от-зо-ва-ва-ни-я-та