ОТГЛАСЯНЕ

Речник на българския език

отгласяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отгласъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-г-ла-ся-не
членувано от-г-ла-ся-не-то
мн.ч. от-г-ла-ся-ния
членувано от-г-ла-ся-ни-я-та