ОТВЪДЕН

Речник на българския език

отвъ̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

отвъ̀дна, отвъ̀дно, мн. отвъ̀дни, прил. Който се намира от другата страна; оттатъшен. На отвъдния бряг.
От отвъдния свят. — От задгробния свят.

Грешни изписвания (3)

  • отвъдин
  • утвъден
  • утвъдин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-въ-ден
непълен член от-въд-ния
пълен член от-въд-ни-ят
ж. р. от-въд-на
членувано от-въд-на-та
ср. р. от-въд-но
членувано от-въд-но-то
мн. ч. от-въд-ни
членувано от-въд-ни-те