ОТВЕТНИЦА

Речник на българския език

отвѐтница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. отвѐтници, ж. Жена ответник.

Грешни изписвания (7)

  • ответнеца
  • ответнецъ
  • ответницъ
  • утветнеца
  • утветнецъ
  • утветница
  • утветницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-вет-ни-ца
членувано от-вет-ни-ца-та
мн.ч. от-вет-ни-ци
членувано от-вет-ни-ци-те
звателна форма