ОТВЕС

Речник на българския език

отвѐс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. отвѐси, (два) отвѐса, м. Приспособление от метална тежест, окачена на свободен конец или връв, с което се определя вертикално положение (напр. при строителство).

Грешни изписвания (1)

  • утвес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-вес
непълен член от-ве-са
пълен член от-ве-сът
мн.ч. от-ве-си
членувано от-ве-си-те
бройна форма от-ве-са
звателна форма