отведнъ̀ж
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч.
1. Изведнъж, внезапно.
2. На един път, с едно действие. Отведнъж успя.
1. Изведнъж, внезапно.
2. На един път, с едно действие. Отведнъж успя.
Грешни изписвания (4)
- отведнъш
- отвиднъш
- утведнъш
- утвиднъш