ОТВАРАЧКА

Речник на българския език

отвара̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. отвара̀чки, ж. Приспособление за отваряне на бутилки, буркани, консерви. Отварачка за консерви.

Грешни изписвания (7)

  • отварачкъ
  • отвърачка
  • отвърачкъ
  • утварачка
  • утварачкъ
  • утвърачка
  • утвърачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ва-рач-ка
членувано от-ва-рач-ка-та
мн.ч. от-ва-рач-ки
членувано от-ва-рач-ки-те
звателна форма