ОТБОР

Речник на българския език

отбо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Отбиране, подбиране. Естествен отбор.
2. Избрана част от нещо, най-доброто. Отбор юнаци.



мн. отбо̀ри, (два) отбо̀ра, м. Група спортисти, които играят заедно в състезание срещу друга група; тим, екип. Футболен отбор.

Грешни изписвания (1)

  • утбор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-бор
непълен член от-бо-ра
пълен член от-бо-рът
мн.ч. от-бо-ри
членувано от-бо-ри-те
бройна форма от-бо-ра
звателна форма