ОСТЪРВЕНИЕ

Речник на българския език

остървение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-тър-ве-ние
членувано ос-тър-ве-ни-е-то
мн.ч. ос-тър-ве-ния
членувано ос-тър-ве-ни-я-та