ОСТРИЛКА

Речник на българския език

острѝлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. острѝлки, ж. Приспособление с отвор и нож за острене на моливи.

Грешни изписвания (3)

  • острилкъ
  • устрилка
  • устрилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-т-рил-ка
членувано ос-т-рил-ка-та
мн.ч. ос-т-рил-ки
членувано ос-т-рил-ки-те
звателна форма