ОСТАТЪЧЕН

Речник на българския език

оста̀тъчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • остатачен
  • остатачин
  • остатъчин
  • устатачен
  • устатачин
  • устатъчен
  • устатъчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ос-та-тъ-чен
непълен член ос-та-тъч-ния
пълен член ос-та-тъч-ни-ят
ж. р. ос-та-тъч-на
членувано ос-та-тъч-на-та
ср. р. ос-та-тъч-но
членувано ос-та-тъч-но-то
мн. ч. ос-та-тъч-ни
членувано ос-та-тъч-ни-те