ОСТАРЯВАНЕ

Речник на българския език

остаря̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • остарявъне
  • остъряване
  • остърявъне
  • устаряване
  • устарявъне
  • устъряване
  • устърявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-та-ря-ва-не
членувано ос-та-ря-ва-не-то
мн.ч. ос-та-ря-ва-ния
членувано ос-та-ря-ва-ни-я-та