ОСОБНЯЧКА

Речник на българския език

особня̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. особня̀чки, ж. Жена особняк.

Грешни изписвания (7)

  • особнячкъ
  • осубнячка
  • осубнячкъ
  • усобнячка
  • усобнячкъ
  • усубнячка
  • усубнячкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. особ-няч-ка
членувано особ-няч-ка-та
мн.ч. особ-няч-ки
членувано особ-няч-ки-те
звателна форма