ОСНОВАТЕЛКА

Речник на българския език

основа̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. основа̀телки, ж. Жена основател.

Грешни изписвания (15)

  • основателкъ
  • основатилка
  • основатилкъ
  • оснувателка
  • оснувателкъ
  • оснуватилка
  • оснуватилкъ
  • уснователка
  • уснователкъ
  • усноватилка
  • усноватилкъ
  • уснувателка
  • уснувателкъ
  • уснуватилка
  • уснуватилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-но-ва-тел-ка
членувано ос-но-ва-тел-ка-та
мн.ч. ос-но-ва-тел-ки
членувано ос-но-ва-тел-ки-те
звателна форма