ОСМОРКА

Речник на българския език

осмо̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. осмо̀рки, ж. Осмица.

Грешни изписвания (3)

  • осморкъ
  • усморка
  • усморкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-мор-ка
членувано ос-мор-ка-та
мн.ч. ос-мор-ки
членувано ос-мор-ки-те
звателна форма