ОСМИЦА

Речник на българския език

осмѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. осмѝци, ж.
1. Цифрата на числото осем.
2. Разг. Превозно средство с номер осем. С осмицата ще стигнеш до центъра.
3. Вид шарка при плетене, получена при размяна на бримки преди изплитането им.
4. При игра на карти — карта номер осем.
5. Криволичене на път под формата на числото осем.

Грешни изписвания (3)

  • осмицъ
  • усмица
  • усмицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-ми-ца
членувано ос-ми-ца-та
мн.ч. ос-ми-ци
членувано ос-ми-ци-те
звателна форма