ОСКРЕЖЕН

Речник на българския език

1. оскрежен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ос-к-ре-жен
непълен член ос-к-ре-же-ния
пълен член ос-к-ре-же-ни-ят
ж. р. ос-к-ре-же-на
членувано ос-к-ре-же-на-та
ср. р. ос-к-ре-же-но
членувано ос-к-ре-же-но-то
мн. ч. ос-к-ре-же-ни
членувано ос-к-ре-же-ни-те

2. оскрежен — мин. страд. прич. м. р.

оскрежен е производна форма на оскрежа (мин. страд. прич. м. р.).