ОСКРЕЖАВАНЕ

Речник на българския език

оскрежаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-к-ре-жа-ва-не
членувано ос-к-ре-жа-ва-не-то
мн.ч. ос-к-ре-жа-ва-ния
членувано ос-к-ре-жа-ва-ни-я-та