ОСИНОВИТЕЛКА

Речник на българския език

осиновѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. осиновѝтелки, ж. Жена осиновител.

Грешни изписвания (31)

  • осеновителка
  • осеновителкъ
  • осеновитилка
  • осеновитилкъ
  • осенувителка
  • осенувителкъ
  • осенувитилка
  • осенувитилкъ
  • осиновителкъ
  • осиновитилка
  • осиновитилкъ
  • осинувителка
  • осинувителкъ
  • осинувитилка
  • осинувитилкъ
  • усеновителка
  • усеновителкъ
  • усеновитилка
  • усеновитилкъ
  • усенувителка
  • усенувителкъ
  • усенувитилка
  • усенувитилкъ
  • усиновителка
  • усиновителкъ
  • усиновитилка
  • усиновитилкъ
  • усинувителка
  • усинувителкъ
  • усинувитилка
  • усинувитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оси-но-ви-тел-ка
членувано оси-но-ви-тел-ка-та
мн.ч. оси-но-ви-тел-ки
членувано оси-но-ви-тел-ки-те
звателна форма