ОСВИРЕПЯВАНЕ

Речник на българския език

освирепяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • освирепъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-ви-ре-пя-ва-не
членувано ос-ви-ре-пя-ва-не-то
мн.ч. ос-ви-ре-пя-ва-ния
членувано ос-ви-ре-пя-ва-ни-я-та