ОРИГВАНЕ

Речник на българския език

орѝгване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мед. Неволно шумно изкарване на газ от стомаха.

Грешни изписвания (7)

  • оригвани
  • оригвъне
  • оригвъни
  • уригване
  • уригвани
  • уригвъне
  • уригвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ориг-ва-не
членувано ориг-ва-не-то
мн.ч. ориг-ва-ния
членувано ориг-ва-ни-я-та