ОРЕЛЕФ

Речник на българския език

орелеф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оре-леф
непълен член оре-ле-фа
пълен член оре-ле-фът
мн.ч. оре-ле-фи
членувано оре-ле-фи-те
бройна форма оре-ле-фа
звателна форма