ордина̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
ордина̀рна, ордина̀рно, мн. ордина̀рни, прил. Остар.
1. Обикновен. Ординарен случай.
2. Редовен, щатен. Ординарен професор.
1. Обикновен. Ординарен случай.
2. Редовен, щатен. Ординарен професор.
Грешни изписвания (7)
- орденарен
- орденарин
- ординарин
- урденарен
- урденарин
- урдинарен
- урдинарин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ор-ди-на-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ор-ди-нар-ния | ||
| пълен член | ор-ди-нар-ни-ят | ||
| ж. р. | ор-ди-нар-на | ||
| членувано | ор-ди-нар-на-та | ||
| ср. р. | ор-ди-нар-но | ||
| членувано | ор-ди-нар-но-то | ||
| мн. ч. | ор-ди-нар-ни | ||
| членувано | ор-ди-нар-ни-те | ||